|
|
 Публикации 23:55 |
|
|
Да станеш господар на себе си |
Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт". Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.
Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?" „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?" „Толкова ли е важно да се трупат вещи?" „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?" Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей... Бъди верен на себе си... Радвай се... Обичай.
От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно. Чуйте размишленията на героя на Толстой — Иван Илич. В очакване на смъртта той си припомня миналото — изцяло владяно от другите — и живота си, през който неведнъж се е отказвал да бъде господар на себе си, за да се вмести в общоприета система:
„Ами ако наистина целият ми съзнателен живот не е бил „това, което трябва"? Мина му през ума, че може да е истина това, което по-рано му се виждаше съвсем невъзможно, а именно — че е прекарал целия си живот не така, както трябва. Мина му през ума, че истински са били може би тъкмо ония негови едва доловими стремежи... които той веднага отпъждаше от себе си, а всичко останало може би не е било това, което трябва. И службата му, и наредбата му в живота, и семейството, и тия обществени и служебни интереси — всичко това може би не е било това, което трябва. Опита се да оправдае всичко това пред себе си. И изведнъж разбра колко неустойчиво е това, което оправдава. И нямаше вече какво да оправдава" .
Следващия път, когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?" Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно.
Ако не предприемете нещо в тази насока, ще трябва да изживеете целия си живот така, както ви съветват другите. Ако престоят ви на земята е толкова кратък, трябва поне да ви е приятен. С една дума, това е вашият собствен живот. Направете с него това, което вие желаете.
За да стане човек господар на самия себе си, е необходимо да скъса с някои широко разпространени митове. Първо, със схващането, че интелигентността на един човек се измерва със способността му да решава сложни проблеми, да чете, пише и смята на определени равнища и бързо да решава абстрактни уравнения. От това разбиране за интелигентността следва, че истинската мярка за самоосъществяване е формалното образование и овладяването на книжни знания. То подхранва известен интелектуален снобизъм, който понякога има вредни последствия. Свикнали сме да смятаме за „интелигентен" онзи, който по време на учението си е получавал повече отличия и е „факир" по някой учебен предмет или в някоя област (математика, естествени науки), който има богат речник, памет за подробностите или умее да чете бързо. Въпреки това психиатричните болници са пълни с пациенти, които имат всички основания да бъдат смятани за учени хора, и с мнозина, които нямат такива основания. По-точен барометър на интелигентността е ефективният, щастлив живот, живян всеки ден и всеки миг.
Ако сте щастлив, ако изживявате пълно всеки свой момент, то вие сте интелигентен. Решаването на проблемите е полезна добавка към щастието ви, но ако знаете, че не сте в състояние да решите даден проблем и въпреки това можете да изберете щастието или в най-лошия случай да откажете да изберете нещастието, вие сте интелигентен. Интелигентен сте, защото притежавате най-сигурно оръжие срещу съвременния бич, наречен нервно разстройство.
Вероятно ще се изненадате, когато научите, че нервно разстройство всъщност няма. Нервите не се разстройват, нито се късат. Отворете тялото на някой човек и потърсете скъсаните нерви. Няма да ги откриете. „Интелигентните" хора не получават нервно разстройство, защото умеят да се владеят. Умеят да избират щастието пред депресията, тъй като знаят как да се справят с проблеми¬те в живота си. Забележете, че не казах „да решават" проблемите. Тяхната интелигентност се измерва не със способността им да решат проблема, а с умението им да бъдат щастливи и достойни, независимо дали проблемът намира решение, или не.
Можете да определите дали сте истински интелигентен по това, как решавате да приемете неблагоприятните обстоятелства. Жизнените битки са, общо взето, еднакви за всекиго. Сходни трудности изпитва всеки, който общува с други човешки същества в каквато и да е социална среда. Несъгласията, конфликтите, компромисите са присъщи на човека. Също така парите, старостта, болестите, смъртта, природните бедствия и злополуките са неща, които поставят затруднения пред всички хора. Някои обаче издържат, избягват демобилизиращата ги депресия и мъка въпреки нещастията, докато други рухват, стават инертни или получават нервно разстройство. Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са най-интелигентните хора. Но те се срещат най-рядко.
За да се научите напълно да владеете себе си, е необходимо съвсем ново мислене. То може да се окаже труден процес, тъй като твърде много сили в обществото действуват срещу личната отговорност. Човек трябва да се довери на способността си емоционално да преживява това, което реши да преживее във всеки момент от живота си. Това е радикално схващане. Вие може би сте израсли с мисълта, че не сте в състояние да контролирате емоциите си, че гневът, страхът и омразата, както и любовта, екстазът и радостта са неща, които ви се случват. Индивидът не контролира тези неща, само ги приема. Когато настъпят тъжни събития, той естествено изпитва тъга и се надява, че скоро ще настъпят радостни събития, за да се почувствува по-добре.
ИЗБЕРЕТЕ КАК ДА СЕ ЧУВСТВУВАТЕ
Чувствата не са само емоции, които ви завладяват. Чувствата са реакции, които човек решава да прояви. Ако сте господар на емоциите си, не е необходимо да избирате самопогубващи реакции. След като научите, че можете да чувствувате това, което избирате, вие ще сте поели по пътя на „интелигентността" — по този път няма пътеки, които водят към нервно разстройство. Този път ще е нов, тъй като ще приемете дадена емоция като избор, а не като условие на живота. Това е сърцето и душата на личната свобода...
Единствен вие контролирате какво ще влезе в ума ви като мисъл. Ако не вярвате, отговорете на следния въпрос: „Ако вие не контролирате своите мисли, то кой го прави?" Съпругът /съпругата ви, шефът ви или майка ви? И ако те контролират мислите ви, изпратете ги на психотерапевт и вие моментално ще се почувствувате по-добре. Но вие естествено знаете, че това не е вярно. Сам вие, и никой друг, контролирате мисловния си апарат (освен в крайни случаи при промиването на мозъци или в експериментални ситуации на обуславяне, които не са част от живота ви). Мислите ви са си ваши собствени и само вие имате властта да ги задържате, променяте, споделяте и анализирате. Никой не може да влезе в съзнанието ви и да има вашите мисли така, както вие ги имате. Човек действително контролира мислите си, владее собствения си мозък и може да си служи с него, както намери за добре.
Човек не изпитва чувство (емоция), преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието му. Отстранете мозъка си и способността ви да „чувствувате" изчезва. Чувството е физическа реакция на определена мисъл. За да заплачете, за да се изчервите, за да се учести пулсът ви или за да проявите друга емоционална реакция от безкрайния списък от възможни реакции, първо трябва да получите сигнал от центъра си на мислене. Ако той е увреден или прекъснат, вие не можете да изживявате емоционални реакции. При някои увреждания на главния мозък дори не се изпитва физическа болка и човек буквално може да опече ръката си върху огъня, без да усети болка. Вие знаете, че не можете да заобиколите центъра си на мислене и да изпитвате всякакви чувства само с тялото си. Всяко чувство, което изпитвате, се предхожда от мисъл, а без мозък не може да има чувства.
Ако контролирате мислите си и ако мислите пораждат чувствата ви, то вие сте в състояние да контролирате чувствата си. А вие контролирате чувствата си, като влияете върху предхождащите ги мисли. Казано по-просто, вие вярвате, че нещата или хората ви правят нещастен, но това не е така. Човек сам се прави нещастен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си. За да стане човек свободен и здрав, трябва да се научи да мисли по-различно. След като успее да промени мислите си, ще започнат да изникват нови чувства и това ще е първата крачка по пътя към личната свобода.
Да си представим случая на младия административен чиновник Кал, който непрекъснато се измъчва поради това, че шефът му го счита за глупав. Кал е много нещастен, тъй като шефът му има лошо мнение за него. Но ако не знаеше, че шефът му го смята за глупав, щеше ли Кал да бъде нещастен? Не, разбира се. Как може човек да се чувствува нещастен поради нещо, за което не знае. Следователно той се измъчва не от това, което шефът му мисли или не мисли за него, а от това, което мисли той самият. Кал се измъчва и като вярва, че това, което мисли някой друг, е по-важно от това, което мисли той самият.
Това важи за всички събития, неща и човешки гледни точки. Нечия смърт сама по себе си не ви прави нещастен. Не можете да изпитате мъка, преди да сте научили за смъртта. Следователно причина за мъката не е смъртта, а това, което си казвате по този повод. Ураганите сами по себе си не потискат. Депресията е чисто човешко явление. Ако се чувствувате потиснат поради някой ураган, това означава, че си мислите за неща, които ви потискат. Това не означава, че трябва да се залъгвате и да се радвате на урагана, но все пак се запитайте: „Защо да избирам депресията? Тя ще ми помогне ли ефикасно да се справя с урагана?"
Вие сте възпитан в общество, което ви е научило, че не сте отговорен за чувствата си. Научили сте множество изрази, с които се защитавате срещу факта, че действително контролирате чувствата си. Тук са изредени някои от тези често употребявани от вас фрази. Анализирайте смисъла им:
„Наскърбяваш ме."
„Караш ме да се чувствувам неудобно."
„Не мога да чувствувам друго."
„Просто изпитвам гняв, не ме карай да ти го обяснявам."
„Повдига ми се от него."
„Височината ме плаши."
„Засрамваш ме."
„Тя, страхотно ме дразни."
„Накара ме да се чувствувам глупаво пред хората."
Изреждането може да продължи безкрайно. Всяка фраза съдържа идеята, че човек не е отговорен за чувствата, които изпитва. Сега преработете списъка така, че да е точен и да отразява факта, че вие сте господар на чувствата си и че вашите чувства се предизвикват от мислите, които имате по даден въпрос:
„Аз се наскърбих от това, което си помислих за реакцията ти към мен."
„Сам /сама се накарах да се чувствувам неудобно."
„Мога да чувствувам друго, но избрах да бъда разстроен/разстроена."
„Реших да бъда гневен/гневна, защото обикновено ми се удава да манипулирам другите с гнева си — те мислят, че имам власт над тях."
„Повдига ми се от мен самия/самата."
„Когато се изкача нависоко, се плаша сам/сама."
„Сам/ сам а себе си засрамвам."
„Дразня се винаги когато съм край нея“.
„Сам/сама се накарах да се чувствувам глупаво, като реших, че твоето мнение за мене е по-меродавно от моето собствено и повярвах, че и другите ще постъпят по същия начин."
Може би смятате, че изразите в първия списък са само фрази, които нямат голям смисъл и са се превърнали в клишета на нашата култура. Ако мислите така, запитайте се защо твърденията във втория списък не са станали клишета. Отговорът е в културата, която проповядва начина на мислене от първия списък, а обезкуражава логиката на втория.
Посланието е ясно като бял ден. Вие сте човекът, отговорен за това, което чувствувате. Чувствувате това което мислите, а можете да се научите да мислите по различен начин за всичко — стига да решите. Запитайте се дали имате голяма полза, ако се чувствувате нещастен, потиснат или обиден. След това започнете да анализирате кои мисли ви довеждат до тези пораженски чувства.
Не е лесно да започнете да мислите по нов начин. Привикнали сте към определен ред на мисли и произхождащите от тях пораженски чувства. Необходимо е голямо усилие, за да се отучите от всички мисловни навици, които сте поддържали досега. Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете нещастен.
Щастието е естествено състояние, съпътствуващо човека. Доказателството е очевидно, ако погледнете малките деца. Трудно е отучването от всички „би трябвало" и „редно е", които сте попили в миналото. Поемането на контрола над самия себе си започва от бдителността. Следете се, когато произнасяте фрази от рода на „Той нарани чувствата ми". Мислете за това, което правите в момента, в който го правите. Новият начин на мислене изисква да бдите и да улавяте стария си начин на мислене. Привикнали сте към мисловни стереотипи, които откриват причините за чувствата ви извън вас. Изразходвали сте хиляди часове, за да затвърдите това мислене, и сега ще са ви нужни хиляди часове мислене по нов начин — мислене, което поема отговорността за собствените ви чувства. Дяволски трудно е, но какво от това? Трудността не е причина да не го направите.
Спомнете си времето, когато се учехте да шофирате лека кола. Трудността ви изглеждаше непреодолима. Три педала, които се натискат само с два крака. Първото нещо, което ви направи впечатление, бе сложността на задачата. Бавно отпускайте лоста на съединителя — уф, не така бързо и рязко, — натискайте педала за газта със същата бързина, с която освобождавате лоста на съединителя, после десният крак върху спирачката, но съединителят трябва да влезе надолу — ако не, отново го натискате. Милион мисловни сигнали: вие непрекъснато мислите, използувате мозъка си. Сега какво? С неотклонна бдителност и след хиляди опити, грешки и нови усилия идва денят, в който се качвате на колата и потегляте. Без да глъхне двигателят, без колата да подскача и без да мислите. Шофирането е станало ваша втора природа, но как постигнахте това? Извънредно трудно. С обмисляне на всеки момент, с напомняне, с усилия.
Човек умее да контролира ума си, когато трябва да изпълнява физически задачи, например да учи ръцете и краката си да правят съгласувани движения при шофиране. Процесът в света на емоциите не е добре изучен, но е подобен. Вие сте усвоили настоящите си навици, като сте ги затвърждавали през целия си досегашен живот. Автоматично ставате нещастен, ядосан, обиден и фрустриран, защото преди много години сте се научили да мислите така. Приемали сте поведението си и никога не сте правили усилия, за да го промените. Вие обаче можете да се научите да не бъдете нещастен, ядосан, обиден или фрустриран така, както сте се научили да изпитвате всички тези пораженски чувства. Например учили са ви, че посещението при зъболекар е отвратително преживяване, свързано с болка. Винаги сте чувствували, че то е неприятно и дори си казвате: „Мразя бормашината." Това обаче са заучени реакции. Вие бихте могли да обърнете цялото преживяване в своя полза, като изберете да го превърнете в приятно, вълнуващо изживяване. Ако решите да си послужите с мозъка си, бихте могли да превърнете шума на бормашината в сигнал за приятно сексуално усещане. Бихте могли да тренирате мозъка си така, че при всяка проява на стържещия звук от зъболекарската машина да си представяте най-приятния момент от живота си. Можете да мислите и нещо друго за това, което сте свикнали да наричате „болка", и да изберете да чувствувате нещо ново и приятно. Да чувствувате, че владеете и ръководите околната среда на зъболекарския си свят, е много по-вълнуващо и ценно, отколкото да се придържате към стереотипите и да не правите нищо друго, освен да страдате.
Може би гледате скептично на всичко това и си казвате: „Мога да мисля за каквото си искам, но започне ли зъболекарят да работи с машината, ми прилошава." Спомнете си пак за шофирането. Кога повярвахте, че можете да шофирате? Една мисъл се превръща в убеждение, след като многократно я преобръщате в ума си — не след като сте я подхвърлили само веднъж и първоначалното си неумение сте използували като повод да се откажете.
Да станете господар на себе си, означава нещо повече от това да изпробвате нови мисли. Нужна е решимост да бъдете щастлив, да прогонвате и потискате всяка мисъл, която поражда у вас отрицателни емоции.
ИЗБОРЪТ - ИЗРАЗ НА ПЪЛНАТА СВОБОДА
Ако все още смятате, че не вие избирате да бъдете нещастен, опитайте се да си представите следния низ от събития. Всеки път, когато се чувствувате нещастен, ви подлагат на неприятно изживяване. Задълго ви заключват сам в стая или, обратно, затварят ви в претъпкан асансьор, където трябва да престоявате няколко дни. Може да ви държат гладен или да ви принуждават да ядете храни, които не обичате. Може да бъдете подложен и на изтезания — по-скоро на физически мъчения, причинявани от други хора, отколкото на душевни, причинявани от самия вас. Представете си, че ви подлагат на всяко от тези наказания дотогава, докато прогоните пораженските си чувства. Колко дълго смятате, че ще ги изпитвате? Съществува вероятност доста бързо да овладеете положението. Следователно въпросът не е дали можете да владеете чувствата си, а дали искате това. Какво трябва да преживеете, докато направите този избор? Някои хора избират лудостта пред това да овладеят положението. Други се отказват и започват да водят жалък живот, тъй като печалбата от полученото състрадание е по-голяма от наградата да бъдете щастлив.
Основният въпрос тук е собствената ви способност да избирате щастието или поне да не избирате нещастието в който и да е момент от живота си. Идеята може да е умопомрачителна, но преди да я отхвърлите, трябва внимателно да я проучите: да я пренебрегнете, означава да извършите предателство спрямо себе си. Да я отхвърлите, означава да повярвате, че друг — а не самият вие — е ваш господар. Но да изберете да бъдете щастлив, може да изглежда по-лесно от някои други неща, които всекидневно усложняват живота ни.
Както сте свободен да изберете щастието пред нещастието, така и в безбройните случки от всекидневието вие сте свободен да изберете самоосъществяващото пред самопогубващото поведение. Ако карате кола, имате всички шансове да попадате често в задръствания. Ядосвате ли се, псувате ли другите водачи, мърморите ли пред спътниците си, изливате ли яда си върху всички и всичко наоколо? Оправдавате ли поведението си, като казвате, че движението по улиците винаги ви къса нервите и че не се контролирате, когато попаднете в задръстване? Ако всичко това е така, вие сте свикнали да мислите определени неща за себе си и за начина, по който се държите, когато сте част от уличното движение. Какво ще стане, ако решите да мислите нещо друго? Ако изберете да впрегнете мозъка си в по-полезна работа? Това ще ви отнеме време, но можете да се научите да си говорите по нов начин, да привикнете към ново поведение — например да си свиркате, да пеете, да включите магнетофона си и да запишете някои изречени на глас мисли, дори да се научите да броите до десет, когато се ядосате. Няма да започнете да харесвате уличното движение, но ще се научите — макар и твърде бавно в началото — да прехвърляте в ума си нови мисли. Решили сте да не се чувствувате неудобно. Избрали сте бавно, но сигурно да замените старите отрицателни емоции със здравословни нови чувства и навици.
От избора ви зависи дали всяко ваше преживяване ще стане приятно и стимулиращо. Скучните празненства и деловите заседания са благодатна почва за избор на нови чувства. Когато усетите, че се отегчавате, можете да накарате ума си да заработи по интересни начини, като заговорите за нещо съвсем различно, съчините първата глава от романа си или обмислите нови планове, които ще ви помогнат да избягвате такива събирания в бъдеще. Да си служите активно с мозъка си, означава да преценявате кои хора и събития най-много ви затрудняват и да решавате какви нови мисловни усилия са ви необходими, за да извлечете полза от тях. Ако обикновено се ядосвате от лошото обслужване в ресторанта, първо помислете защо не би трябвало да избирате да се дразните поради това, че някой или нещо се различава от това, което бихте желали. Вие сте твърде ценен, за да се гневите на някой друг човек, особено ако той заема толкова малко място в живота ви. След това разработете стратегии, за да промените обстановката, да напуснете ресторанта или да направите нещо друго. Не се ограничавайте само с гнева си. Впрегнете мозъка си в работа и в края на краищата ще си изработите чудесния навик да не се ядосвате, когато нещата се объркват.
ИЗБЕРЕТЕ ЗДРАВЕТО ПРЕД БОЛЕСТТА
Вие можете също да изберете да изкорените някои физически смущения, които не са резултат от известно органично заболяване. Някои често срещани физически неразположения, които не се основават на физиологични разстройства, са главоболията, болките в гърба, язвата, хипертонията, обривите, копривните трески, мускулните схващания, краткотрайните болки и други подобни.
Имах някога пациентка, която твърдеше, че всяка сутрин през последните четири години има главоболие. Всяка сутрин в 6 ч. 45 мин. тя очакваше главоболието й да започне и вземаше болкоуспокоителните си таблетки. Освен това на всички свои приятели и колеги съобщаваше колко много страда. На пациентката бе подхвърлено, че всъщност желае тези главоболия и ги е избрала, за да бъде забелязвана и за да й съчувствуват и да я съжаляват. Подсказано й бе също, че би могла да се отучи от този навик и да се тренира да премества главоболията от центъра на челото си към едната или другата страна на главата. Пациентката щеше да разбере, че управлява главоболието си, като го кара да се мести. Първата сутрин след психотерапията тя се събудила в 6 ч. 30 мин. и бе останала в леглото, за да изчака появата на главоболието. Когато то се появило, жената успяла със силата на мисълта си да го премести в друга точка на главата си. Тя бе избрала нещо ново за себе си, а впоследствие изобщо спря да избира главоболията.
Расте броят на доказателствата, подкрепящи предположението, че някои хора избират дори такива заболявания като тумори, грип, артрит, сърдечно заболяване, „злополуки" и много други страдания, включително рак, открай време смятани за нещо, което сполетява хората. Някои учени започват да вярват, че при лечението на пациентите в т.нар. последен стадий на болестта на вътрешния убиец може да се противодействува, като под каквато и да е форма на пациента се помогне да не желае болестта. В някои култури болката се лекува именно по този начин — като се осъществява пълен контрол над мозъка, и самоконтролът става равносилен на контрол над мозъка.
Мозъкът, който се състои от 10 самостоятелно функциониращи единици, има достатъчно голям обем, за да приема всяка секунда 10 нови факта. Общоприетото схващане доскоро бе, че човешкият мозък може да съхранява количество информация, равняващо се на 100 трилиона думи, и че всички ние използуваме съвсем малка част от този обем. Мозъкът е мощен апарат, който навсякъде придружава човека, и ако човек избере, може да го използува по фантастични начини, за които дори не подозира. Имайте това предвид, докато четете книгата, и се опитайте да си изберете нови начини на мислене.
Не бързайте да заклеймявате като шарлатанство контрола, за който стана дума. Мнозина лекари са имали пациенти, които са избрали физическо страдание, без то да има известна физиологична причина. Често се случва някои индивиди да заболеят от тайнствена болест, когато попаднат в затруднение. Има и такива, които избягват болестта, тъй като понякога да боледуваш е просто „невъзможно". Така те отлагат болестните симптоми, например треската, докато важното събитие отмине, и след това рухват.
Спомням си случая на 36-годишен мъж, сключил твърде несполучлив брак. На 15 януари той решава, че на 1 март ще напусне жена си. На 28 февруари вдига 40°С и започва да повръща. Този модел се затвърждава и всеки път, когато мъжът реши да напусне жена си, се разболява от грип или получава смущения в храносмилането. Той прави своя избор. По-лесно му е да бъде болен, отколкото да поеме вината, страха, срама и неизвестността, свързани с развода.
Разгледайте обявленията, които четем и слушаме по телевизията. „Борсов агент съм... Можете да си представите напрежението и главоболията ми. Това хапче ми помага да се чувствувам добре." Посланието е, че ако имате определени професии и функции и заемате определени служби (учители, директори на предприятия, родители), вие не можете да контролирате състоянието си и трябва да разчитате на помощ отвън. Всекидневно ни засипват с подобни послания, чийто смисъл е пределно ясен. Ние сме безпомощни затворници, на които някой или нещо трябва да помага. Това са ГЛУПОСТИ. Само вие самият — и никой друг — можете да промените съдбата си, да се направите щастлив. Единствено вие можете да поемете контрол над собствения си ум и след това да се тренирате да се чувствувате и да се държите така, както вие сте избрали.
Като разглеждате способността си да избирате щастие, не забравяйте думата демобилизация, която посочва отрицателните емоции в живота ви. Възможно е да смятате, че е полезно човек понякога да изпитва гняв, враждебност, стеснение и други подобни чувства, и да не искате да се разделяте с тях. В преценката си трябва да се ръководите от степента, до която тези чувства ви демобилизират по един или друг начин.
Демобилизацията може да се колебае от пълно бездействие до лека нерешителност и колебливост. Гневът ви пречи ли ви да кажете, да почувствувате или да направите нещо? Ако е така, той ви демобилизира. Стеснението ви пречка ли е да се срещате с хората, с които искате да общувате? Ако е така, то ви демобилизира и вие губите преживявания, които ви се падат по право. Омразата и ревността ви допринасят ли за появата на язва или за повишаването на кръвното ви налягане? Пречат ли ви ефективно да изпълнявате служебните си задължения? Неспособен ли сте да заспите, или да се любите поради отрицателно чувство в настоящия момент? Това са все признаци на демобилизация. Демобилизацията е състояние — леко или тежко, — в което човек не функционира на равнището, на което би желал да функционира. Ако чувствата ви водят до такова състояние, то това е напълно достатъчна причина, за да се избавите от тях.
Ето един кратък списък на някои случаи, в които може да настъпи демобилизация. Те варират от леки до тежки състояния на бездействие.
Демобилизиран сте, когато:
Въпреки желанието си не можете да говорите ласкаво на съпруга/съпругата и децата си.
Не можете да работите върху проекта, който ви интересува.
Не се любите, а бихте искали да правите това.
Цял ден стоите в къщи и размишлявате.
Не играете голф, тенис или други приятни игри поради някакво остатъчно глождещо ви чувство.
Не можете сам да се представите на някого, който ви се нрави.
Избягвате да говорите с някого, когато разберете, че малък жест от ваша страна ще подобри отношенията ви.
Не можете да заспите, защото нещо ви тревожи.
От гняв не можете да мислите трезво.
Казвате нещо обидно на човека, когото обичате.
Имате тикове или сте толкова нервен, че не можете да функционирате, както бихте искали.
Демобилизацията е голям враг. Почти всички отрицателни емоции в известна степен са резултат от самоналожена скованост и дори само това е достатъчно основание, за да ги елиминирате от живота си. Може би си мислите за случаите, в които от отрицателната емоция има полза — например, когато викнете с гневен глас на малко дете, за да подчертаете, че не желаете да играе на улицата. Ако гневният глас е само средство за подсилване и ако има ефект, вие сте избрали полезна стратегия. Но ако крещите на другите хора не за да подчертаете нещо, а просто защото сте вътрешно неспокоен, тогава вие сте демобилизиран и е време да направите нов избор. Той ще ви помогне да постигнете целта си и да държите детето си далеч от улицата, без да изпитвате чувства, които са вредни за вас.
Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега" е в основата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „сега", а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Проблемът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега" и ни съветва: „Пести за бъдещето" „Мисли за последствията". „Не бъди хедонист." „Мисли за утре." „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсионер."
Избягването на настоящия момент е станало своеобразна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвуване на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволствието в нашето „сега", а означава избягване на щастието завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настояще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно ни убягва.
Болезненото избягване на настоящия момент приема различни форми. Ето четири типични примера на такова поведение.
Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пълно настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи... Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всичко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега", заето с мисли за минали и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да се изпита наслада от природата в настоящия миг.
Мисис Санди Шор отива на островите да се забавлява и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето.
Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне половия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя фантазира за отсъствуващия си любовник.
Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсредоточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на четене, а настоящите му моменти са били погълнати от мисли за снощния филм или от тревоги за утрешния изпит.
Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си позволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаленията са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство от настоящето.
Честото бягство от настоящето води до идеализиране на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специалното събитие — завършване на университета, сватба, раждане на дете, повишение в службата, — животът ще започне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значение на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?"
Разбира се, когато едно събитие не отговори на очакванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое значимо осъществяване на настоящия момент.
Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците":
„Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?... Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии... Подходящо е всяко време, с което човек все още има късмета да разполага... Живей!"
Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че рядко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го! Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настоящето. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да ги изгубите завинаги.
Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свободен, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да направи този избор.
Из "Вашите слаби места", Уейн Дайър |
31 Януари 09, 23:55
 Коментари (110)
|
|
Психологически изследвания и статии 
